Правилник
П Р А В И Л Н И К
НА МЕЖДУНАРОДНИЯ АРБИТРАЖЕН СЪД ПРИ АЛИАНС ЗА ПРАВНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Арбитражен съд
Чл. 1. (1) Международният арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие е независима от него правораздавателна институция. Организацията на Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие и статутът на арбитрите, помирителите и медиаторите се определят от Устава на съда.
(2) Международният арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие /МАС при АПВ/ разрешава граждански и търговски спорове, както и спорове за попълване на празнини в договори или приспособяването им към нововъзникнали обстоятелства, независимо от това дали седалището, местожителството или обичайното местопребиваване на едната или и на двете страни е в Република България или вън от нея.
(3) МАС при АПВ решава и други спорове, възложени му с арбитражно споразумение, които имат договорно или извъндоговорно основание, включително организира подпомаган арбитраж и арбитраж „ad hoc“.
(4) МАС при АПВ организира помирителни производства по вътрешни и международни спорове от частноправен характер
.
(5) Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на МАС при АПВ разрешаването на съществуващ или бъдещ спор между тях по определено договорно или извъндоговорно правоотношение.
(6) Споразумението за медиация е съгласието на страните за разрешаване на спорове, които са възникнали или могат да възникнат между тях чрез доброволно споразумяване чрез медиатор/медиатори.
(7) Споразумението за помирение е съгласието на страните за разрешаване на спорове, които са възникнали или могат да възникнат между тях чрез помиряване с помощта на помирител/помирители. Основание за компетентността на Арбитражния съд.
Чл. 2. (1) МАС при АПВ разглежда споровете по чл.1, ал. 2 и 3, ако те са му възложени с арбитражно споразумение или с международен договор.
(2) Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Споразумението е писмено и когато то се съдържа в разменени между страните писма, телеграми и други писмени средства за телекомуникация или в общи условия, към които насочва сключен между страните писмен договор.
(3) Смята се, че има писмено арбитражно споразумение и когато ищецът предяви иск пред МАС при АПВ, а ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да се разгледа от МАС при АПВ или извърши пред него действие, насочено към разглеждане на спора по същество, без да оспорва компетентността на МАС при АПВ.
Допустимост на арбитражното производство
Чл. 3. (1) Арбитражното производство може да бъде започнато, продължено и по него може да бъде постановено решение, въпреки че по същия спор има висящо дело пред местен или чуждестранен съд.
(2) Ако делото по горната алинея е висящо пред местен съд и е налице съмнение, че липсва валидно арбитражно споразумение, МАС спира образуваното пред него производство до приключване на първото заседание на съда, а ако бъде направен отвод за арбитражно споразумение – до влизане в сила на определението на съда по отвода. Ако отвод не бъде направен или той не бъде уважен, МАС при АПВ прекратява производството.
(3) Наличието на висящ съдебен или арбитражен процес по същия спор не е пречка за започване на помирително производство и производство по медиация по този правилник.
Процедура
Чл. 4. (1) Страните могат да се споразумеят за процедура, която съдът да следва при разглевдане на делото, стига тя да не противоречи на този правилник и повелителните норми на приложимия за арбитража закон.
(2) Липсата на друга уговорка означава приемане на този правилник, както и устава на МАС при АПВ в частта му, отнасяща се до арбитрите.
(3) По въпроси, неуредени от от този правилник, Закона за международния търговски арбитраж, или от споразумението на страните арбитрите процедират съобразно тяхната преценка, ръководейки се от естеството на арбитража и предмета на спора, като обезпечават във всеки случай равна възможност на всяка страна за защита на нейните права и интереси.
(4) По дела, основани на арбитражни споразумения, се прилагат тези правила на правилника, които са в сила при започване на арбитражното производство, освен ако и двете страни поискат да се прилагат правилата, които са били в сила при сключване на арбитражното споразумение или са влезли в сила след започване на арбитражното производство.
(5) Ако страната не заяви незабавно, писмено или в арбитражното заседание срещу нарушаване на процесуалното правило по ал. 1 и 2, смята се, че тя се е отказала от правото си да се позовава на нарушението.
(6) Арбитрите, помирителите и медиаторите се задължават да пазят в тайна сведенията,които получават във връзка с осъществяване дейността по посредничество, помирение или арбитриране. При приключване на производството остават да се пазят само материали, които не съдържат служебна или търговска тайна за страните.
Правила за помирение
Чл. 5 (1) Помирителното производство започва по общо съгласие на страните по спора или по искане на една от тях.
(2) Страните подават до Секретариата на МАС при АПВ молба за започване на помирение в три екземпляра, в която излагат накратко предмета на спора и становището по него. Те внасят такса за образуване на помирителното производство, определена в Тарифа към този правилник.
(3) Когато молбата за помирение се подава от една от страните, Секретариатът на Арбитражния съд изпраща незабавно препис от тази молба на другата страна, като й дава 15-дневен срок от получаване на съобщението да заяви дали приема или отказва да участва в помирението. При отказ или при липса на отговор помирително производство не се образува. Секретариатът уведомява за това молителя и му възстановява 50% от внесената такса.
(4) Ако другата страна приеме да участва в помирението, тя уведомява писмено Секретариата за своето съгласие. Секретариатът образува производство по помирението и незабавно изпраща препис от становището на молителя.
(5) След образуване на производството за помирение, Председателят на Арбитражния съд определя аванса за разноски, който следва да бъде внесен в определен срок по равно от страните. Ако една от страните не внесе своята част от тези разноски, но желае да участва в опита за помирение, другата страна може да внесе и нейната част. При невнасяне пълния размер на аванса помирителното производство се прекратява, за което страните се уведомяват незабавно.
Чл. 6. (1) Ако страните не са определили помирител/помирители измежду Листата на медиаторите и помирителите, Председателят на Арбитражния съд определя помирител/ помирители, като изхожда от характера на спора и квалификацията на помирител/помирители. Секретариатът уведомява страните и помирителя/помирителите по за това и определя срок, в който следва да обосноват становищата си.
(2) Избраният помирител/помирители представя в Секретариата и на страните, които участват в производството за помирение, писмена декларация за независимост и безпристрастност при осъществяване на помирението, както и за конфиденциалност по отношение на фактите и обстоятелствата, които са му станали известни във връзка с това.
(3) Освен при съгласие на страните, помирителят/помирителите не може да бъде арбитър, представител или съветник на някоя от тях в арбитражно производство по същия спор.
(4) Страните се задължават да не призовават помирителя/помирителите като свидетел в съдебен или арбитражен процес по спора, предмет на помирението, освен при общо съгласие.
Чл. 7. (1) За изясняване на спорните обстоятелства и за обсъждане на възможните отстъпки, които всяка от страните е склонна да направи с оглед доброволното уреждане на спора, медиаторът или помирител може да се среща с всяка от страните поотделно, преди да ги покани за съвместно обсъждане на възможните варианти за помирение
(2) В предложенията за евентуална спогодба помирителят/помирителите се ръководи от фактите, приложимия закон и справедливостта.
(3) Страните участват в помирителното производство лично или чрез изрично упълномощени представители. Те могат да бъдат подпомагани и от съветници. На срещите с помирителя/помирителите трети лица могат да присъстват само със съгласие на страните.
(4) Ако опитът за помирение е успешен, постигнатата спогодба се подписва от страните и от помирителя/помирителите. Един екземпляр от нея се прилага към досието по помирението.
(5) Когато помирението е постигнато по спор по висящо дело пред МАС при АПВ по желание на страните сключената от тях спогодба се възпроизвежда в арбитражно решение при уговорени условия.
(6) Страните се задължават да не използват като доказателство в съдебно или арбитражно производство: 1. изложените от другата страна становища или предложения, направени при опита за помирение; 2. предложенията, направени от помирителя/помирителите; 3. факта, че една от страните е изявила готовност да приеме предложенията на помирителя/помирителите за спогодба.
Чл. 8. (1) Опитът за помирение приключва: 1. с подписване на споразумение при условията на чл. 7, ал. 4; 2. с писмено уведомяване на помирителя/помирителите от страните или една от тях за отказа им от опита за помирение; 3. с протокол от помирителя/помирителите, който констатира, че опитът за помирение е бил неуспешен.
(2) Наличието на процедура за помирение пред други организации и лица не е пречка за провеждане на помирение по този правилник.
Чл. 9. (1) Разноските за производството за помирение включват: 1. административна такса в размер на 20 % от арбитражната такса, определена в Тарифата, която е неразделна част от този правилник, но не по-малко от 50 лева; 2. разноските на помирителя/помирителите за командировки, когато се налагат такива; 3. възнаграждението на помирителя/помирителите.
(2) Разноските по помирението се понасят по равно от страните, освен ако те не са предвидили друго.
(3) Извън разноските по ал. 1 на този член, всяка от страните понася направените от нея други разходи във връзка с помирението.
(4) Възнаграждението на помирителя/помирителите се определя от Тарифата.
Чл.10. (1) Правилата за помирителното производство се прилагат съответно и за процедурата по медиация.
(2) За неуредените случаи се прилага Законът за медиацията.
II. ИСК И ОТГОВОР НА ИСКА
Предявяване на иск
Чл. 11. (1) Арбитражното производство започва с подаване на искова молба в МАС.
(2) Исковата молба се смята подадена в деня, в който постъпи в Секретариата на МАС, а ако се изпраща по пощата – в деня на подаването, отбелязан на пощенското клеймо в мястото на изпращането.
Съдържание на исковата молба
Чл. 12. (1) Исковата молба трябва да съдържа:
1. посочване на МАС;
2. пълното наименование на страните, адрес на страните (съдебен адрес, съответно адрес за призоваване), телефон, факс, електронен адрес;
3. цена на иска;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. всички доказателства в подкрепа на иска;
7. името на арбитъра или искане той да бъде назначен от Председателя на МАС;
8. опис на документите, приложени към исковата молба;
9. подпис на ищеца.
(2) Към исковата молба трябва да бъдат приложени:
1. арбитражното споразумение и всички писмени доказателства, фигуриращи в описа по ал. 1, т. 8;
2. пълномощните, когато искът е предявен от пълномощник;
3. всички други необходими доказателства за активна и пасивна легитимация на страните;
4. преписи от исковата молба и приложенията й според броя на ответниците;
5. платежните документи за внесени арбитражна такса.
(3) По възможност страните прилагат текстът на исковата молба и приложенията към нея, отговорът и приложенията към него на електронен носител за поддържане на електронно досие на делото.
Цена на иска. Определяне на арбитражна такса
Чл. 13. (1) Цената на иска е равна на паричната сума или стойността на правата, които се претендират. Цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба.
(2) При искове за установяване или преобразуване на правоотношения цената на иска е стойността на предмета на правоотношението в момента на предявяване на иска, при искове по договори за наем с неопределен срок – от наемната цена за една година, предшестваща годината на иска при искове за периодични платежи за неопределено време – от сбора на платежите за три години, преди годината на иска при искове за определено действие или бездействие – от размера на имуществения интерес на ищеца.
(3) Когато с исковата молба се предявяват няколко иска, цената на всеки иск трябва да се посочи отделно.
(4) По исковете, по които цената не може да бъде определена точно или оценката представлява затруднение за ищеца, както и в случаите, когато цената на иска е определена неправилно от ищеца или изобщо не е определена, цената се определя от Председателя на МАС.
(5) Ако при разглеждане на делото се установи, че цената на иска не е била определена в съответствие с правилата по предходните алинеи, Решаващият орган определя цената на иска окончателно.
(6) Горните правила се отнасят и за определяне цената на възражението за прихващане.
(7) Ищецът внася арбитражна такса, определена въз основа на общата сума от цената на всички предявени искове, а ответникът внася арбитражна такса, определена въз основа на цената на предявените насрещни искове и възражения за прихващане. Арбитражна такса се определя в съответствие с Тарифата за арбитражните такси и разноските по делата, разглеждани от МАС при АПВ.
(8) Ищецът дължи депозит за разноски, определен от МАС при образуване на делото, определен съобразно сложността на делото, но не по-малко от 100 (сто) лева.
Проверка компетентността на Арбитражния съд
Чл. 14. (1) Решаващият орган се произнася за компетентността на МАС и когато тя се оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение. Арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от другите негови уговорки. Нищожността на договора не означава недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение.
(2) Възражението, че МАС не е компетентен да разреши изцяло или отчасти повдигнатия спор, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба, към който следва да се приложат всички писмени доказателства за установяване на това обстоятелство.
(3) Когато в арбитражното производство бъде повдигнат въпрос, който е извън компетентността на МАС, възражението за некомпетентност трябва да се направи веднага.
(4) Решаващият орган може да уважи и направено по-късно възражение за некомпетентност, ако има уважителна причина за закъснението или ако продължаването на делото би довело до постановяване на нищожно или недопустимо решение. В последния случай Решаващият орган може служебно да се произнесе по въпроса за компетентността си.
(5) Възражението за некомпетентност се разглежда от решаващия орган, който се произнася с определение в подготвителното заседание или в заседанието, когато е направено, освен ако разрешаването на спора относно компетентността е обусловено от разрешаването на спора по съществото на делото.
(6) Ако решаващият орган отхвърли възражението за некомпетентност, арбитражното производство се провежда, въпреки че ответникът отказва или се въздържа да вземе участие в него.
Отстраняване на недостатъците на исковата молба
Чл. 15. (1) Ако се установи, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 12, на ищеца се дава срок да отстрани недостатъците. Срокът не може да бъде по-дълъг от седем дни за вътрешни дела, съответно петнадесет дни по дела между страни поне една от които е със седалище или местожителство или обичайно местопребиваване извън Република България, считано от деня на получаване на съобщението или от уведомлението по телекомуникационен път.
(2) До отстраняване на недостатъците исковата молба се оставя без движение.
(3) Ако ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца с разпореждане на Председателя на МАС.
Отговор на исковата молба
Чл. 16. (1) При наличие на редовна искова молба и внесена арбитражната такса, МАС уведомява за това ответника. Председателят на МАС образува делото и разпорежда изпращане препис от исковата молба с приложенията й на ответника, както и листата на арбитрите.
(2) Едновременно с това ответникът се уведомява, че в срок до четиринадесет дни от получаването на преписа от исковата молба може да подаде отговор. Отговорът следва да съдържа всички възражения и доводи, на които страната ще се позовава в процеса, като към него се прилагат и всички писмени доказателства.
(3) По молба на ответника посочените срокове може да бъдат продължени от Председателя на МАС, при наличие на основателни причини за това.
(4) В същия срок ответникът трябва да съобщи името на посочения от него арбитър и на резервния арбитър или да предостави назначаването им на Председателя на МАС.
(5) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, ако спорът относно неговото вземане е от компетентността на МАС. За насрещния иск се прилагат разпоредбите на чл. 12. Ако насрещното вземане е установено със сила на присъдено нещо или не се оспорва от ищеца, възражението за прихващане може да се направи и във всеки момент на производството.
(6) Неподаването на отговор не означава признание на иска.
(7) В 7-дневен срок от уведомяването за постъпване на отговор в МАС ищецът може да направи възражение.
III. КНИЖА, СЪОБЩЕНИЯ И ВРЪЧВАНЕ
Представяне на документите по делото
Чл. 17. (1) Преписи от исковата молба, отговорът й и приложенията към тях трябва да бъдат представени в толкова екземпляра, че всяка страна да има по един.
(2) Посочените в алинея 1 документи, с изключение на писмените доказателства, се представят на езика, на който е сключен договора, или на който страните са водили кореспонденцията помежду си, или на български език. Писмените доказателства, които страните ще ползват в производството, се представят в оригинал и превод, осъществен от оторизиран преводач, ако са съставени на чужд език. Преводът на тези книжа е за сметка на страната, представила книжата.
Изпращане и връчване на документи
Чл. 18. (1) Секретариатът на МАС изпраща на страните всички отнасящи се до тях книжа, съобщения и призовки на посочените от тях адреси или на адресите на надлежно упълномощените техни представители.
(2) Исковата молба, отговорът на иска, арбитражните решения и определенията се изпращат по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Призовките и другите съобщения могат да бъдат изпратени и чрез телефон, както и по посочен от страната електронен адрес. Те се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система.
(3) Връчването по пощата се удостоверява с обратната разписка. Връчването по телефона или по факса се удостоверява писмено от връчителя. Връчването на електронен адрес се удостоверява с копие от електронния запис за това.
(4) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването.
Чл. 19. (1) Съобщението се връчва лично на адресата. Връчването на представител се смята за лично връчване.
(2) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме.
(3) Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата.
(4) С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Адресатът може да иска възстановяване на срока, ако удостовери, че е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването.
(5) Молбата за възстановяване на срока се подава до МАС в 7-дневен срок. Срокът започва да тече от момента, в който адресатът е могъл да узнае за връчването.
Получаване на книжата, призовките и съобщенията
Чл. 20. (1) Когато след старателно издирване получателят не може да бъде намерен на посочения в исковата молба адрес, седалището или адрес, посочен в търговския регистър, или друг адрес, заявен по делото, книжата, съобщенията или призовките се смятат за получени, ако са изпратени до посочените по-горе адреси.
(2) Ако юридическото лице е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Ако лицето е напуснало адреса, който е съобщило по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(4) Призоваването по ал. 1 се смятат предадени и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската служба да го получи, ако тя удостовери това.
(5) Сроковете за процесуални действия на страните започват да текат от деня, когато адресатът е получил съобщението. Ако последният ден на срока изтича в неработен ден, срокът изтича в първия работен ден.
IV. РЕШАВАЩ ОРГАН
Решаващ орган
Чл. 21. (1) Арбитражният съд разглежда и решава възложените му спорове чрез Решаващ орган, който може да се състои от един арбитър или от трима арбитри.
(2) Председателят на МАС може да предложи на страните да се съгласят делото да
бъде разгледано и решено от един арбитър, който двете страни да определят по взаимно съгласие или да предоставят на Председателя на МАС да го определи.
(3) Правилото на предходната алинея се отнася за спорове с цена на иска до 50 000 лв.
Чл. 22. (1) Ако Решаващият орган е от трима арбитри, всяка от страните избира по един арбитър, а двамата арбитри избират от списъка на арбитрите председателя на Решаващия орган в 7-дневен срок от съобщението за избирането им.
(2) Ако ищците или ответниците са няколко, те трябва да посочат по общо съгласие един арбитър. Ако не се постигне съгласие между ищците или ответниците, арбитърът се определя от Председателя на Арбитражния съд.
(3) Ако ищецът или ответникът не посочат арбитър или арбитрите не изберат председателя на решаващия орган в срока по алинея 1, Председателят на МАС назначава от листата на арбитрите арбитъра или председателя в седемдневен срок.
(4) Решението на Председателя на МАС по ал. 2 и 3 е окончателно.
Чл. 23.(1) По съгласие на страните делото може да бъде разгледано и решено от един арбитър, който те избират от списъка на арбитрите. Ако страните не могат да постигнат съгласие относно избора, арбитърът се назначават от Председателя на МАС.
Заместване на арбитър
Чл. 24. (1) Ако арбитърът не приеме избора, почине, бъде възпрепятстван да изпълнява или не изпълнява задълженията си повече от двадесет дни, се избира нов арбитър, съобразно правилата на чл. 22 и 23.
(2) Правилата по предходната алинея се прилагат и когато за арбитъра възникне основание за несъвместимост по чл. 25 или когато бъде приет отвод по искане на някоя от страните.
(3) При условията на предходните алини председателят на Решаващия орган се заменя по реда, по който е бил избран. Заместването на арбитър, след като вече е бил избран председател на Решаващия орган, не води до заменяването на председателя.
(4) Ако е необходимо и след като вземе мнението на страните, Решаващият орган в случаите, посочени в ал. ал. 1, 2 и 3, може отново да разгледа въпросите, които са били разгледани на предходните заседания по делото, състояли се преди замяната.
Отвод на арбитър
Чл. 25 (1) Когато едно лице е предложено да бъде арбитър, то трябва да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, като представи в Секретариата на МАС подписана лично от него декларация. Арбитърът има това задължение и след неговото назначаване.
(2) Арбитърът или председателят на Решаващия орган са длъжни да се отведат при посочените в алинея 1 причини.
(3) Всяка страна има право да поиска отвод на арбитъра или на председателя на Решаващия орган, ако съществуват данни, че те лично, пряко или косвено са заинтересувани от изхода на делото.
Процедура за отвода
Чл. 26. (1) Отводът на арбитър може да бъде направен само ако има обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост или ако той не притежава необходимата квалификация, уговорена от страните.
(2) Страната може да направи отвод на арбитър, назначен от нея или в чието назначаване е участвала, само поради основания, които са й станали известни след назначаването.
(3) Страните могат да уговарят процедурата за отвод.
(4) При липса на споразумение отвод на арбитър може да се направи не по-късно от седем дни, след като страната е узнала за образуването на Решаващия орган или след като е научила за обстоятелствата, които дават основание за отвода.
(5) Искането за отвод се прави писмено до Решаващия ортан, като се посочат основанията за това.
(6) Ако арбитърът не се отведе и насрещната страна не се съгласи с отвода, по отвода се произнася Решаващият орган.
(7) Ако насрещната страна се съгласи с отвода или той бъде уважен, новият арбитър или председателят на Решаващия орган се посочват или избират в съответствие с разпоредбите на настоящия правилник.
(8) Отвод не може да бъде правен, след като делото е обявено за изяснено от фактическа и правна страна и Решаващият орган е пристъпил към постановяване на акта, с който приключва делото.
Отвод на вещо лице или преводач
Чл. 27. На основанията, посочени в чл. 25 и 26, може да се направи отвод на вещо лице или преводач. По отвода окончателно се произнася Решаващият орган.
V. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО
Подготовка за разглеждане на делото и насрочване
Чл. 28. (1) Решаващият орган проверява подготвено ли е делото за разглеждане и взема мерки за изясняване на обстоятелствата по делото и попълването му с доказателства с цел то да бъде бързо, икономично и правилно решено.
(2) Съдът може да се произнесе и с решение по съществото на спора, ако приеме налице всички условия за постановяване на правилен, обоснован и законосъобразен акт, в случаите когато: 1. искът бъде признат от ответника в отговора на исковата молба; 2. страните са дали съгласие в исковата молба и отговора съдът да се произнесе в тяхното отсъствие.
Чл. 29. Когато Решаващият орган прецени, че са налице условията за това, с определение насрочва заседание с призоваване на страните, вещите лица, преводачите и другите участващи в процеса лица.
Място за провеждане заседанията на съда
Чл. 30. (1) Заседанията на МАС се провеждат в седалището му в гр София.
(2) По молба на страните или по свой почин Решаващият орган при необходимост може да проведе заседанията си и на друго място.
Призоваване на заседание
Чл. 31. (1) На страните се изпращат призовки, в които се посочва времето и мястото, където ще се състои заседанието. Призовките и съобщенията трябва да бъдат изпратени така, че всяка страна да разполага с не по-малко от десет дни, за да се подготви и участва в разглеждането на делото. По делата между страни със седалище или местожителство в различни държави този срок е не по-малък от тридесет дни.
(2) Страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието.
Език на разглеждане на делото
Чл. 32. Разглеждането на делото става на български език, но ако една от страните е със седалище или местожителство в чужбина, те могат да се споразумеят да бъде използван друг език,освен ако делото е от задължителната компетентност или представителят на страната от чужбина владее български език.Споразумението трябва да се постигне преди образуване на Решаващия орган. Той назначава за страната, която не владее български език, преводач. Възнаграждението на преводача е за сметка на тази страна, независимо от изхода на делото.
Разглеждане на делото
Чл. 33. (1) Делото се разглежда в заседание, на което страните могат да участват лично или чрез надлежно упълномощени и овластени представители.
(2) Делото се разглежда непублично. При разглеждане на делото се допускат само страните и техните представители, както и лицата, пряко ангажирани в арбитражното производство. С определение на Решаващия орган и съгласието на страните на заседанието могат да присъстват и лица, които не участват в делото.
(3) По съгласие на страните делото може да бъде разгледано и решено, без те да се призовават на заседание, само въз основа на представени от тях писмени доказателства и писмени становища.
(4) Когато с размяната на книжа са представени всички доказателства и ако приеме, че не е необходимо изслушването на страните, съдът може да разгледа делото в закрито заседание, като предостави на страните възможност да представят писмени защити и реплики.
(5) Съдът разглежда и решава делото в закрито заседание, когато страните поискат това.
(6) Решаващият орган обаче може да призове страните на заседание ако намери, че делото се нуждае от допълнително изясняване.
(7) Делото се разглежда без призоваване на страните, ако ответникът в отговор на исковата молба признава иска.
Неявяване на страна
Чл. 34. (1) Неявяването на страна, надлежно известна за времето и мястото на арбитражното заседание, не е основание за отлагане на делото. Това може да стане само ако неявилата се страна е поискала то да бъде отложено по уважителни причини.
(2) Всяка страна може да поиска делото да се разглежда в нейно отсъствие.
(3) Всяка страна може да поиска делото да се гледа в отсъствието на другата страна, както и да се постанови неприсъствено решение по правилата на чл.238 и 239 от ГПК.
Спогодба
Чл. 35. (1) След откриване на заседанието Решаващият орган прави предложение на страните да разрешат спора по делото със спогодба.
(2) Решаващият орган може да прави предложение за спогодба във всяко положение на делото до постановяване на решението.
(3) Ако страните постигнат спогодбата пред Решаващия орган, тя се вписва в протокола на заседанието и се подписва от страните и от арбитъра или арбитрите.
(4) Страните могат да поискат спогодбата да бъде възпроизведена в арбитражно решение при уговорени условия.
Обезпечаване на иска и доказателствата
Чл. 36. (1) Ако страните не са уговорили друго, Арбитражният съд може по искане на една от тях да задължи другата страна да вземе подходящи мерки за обезпечаване иска на молителя. Обезпечителните мерки не могат да засягат трети лица. При допускане на тези мерки Арбитражният съд може да определи гаранция, която молителят да представи.
(2) Когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска от Арбитражния съд предварителното му събиране.
(3) Молбата по предходните алинеи се разглежда от решаващия орган, а когато той още не е образуван – от Председателя на Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие.
(4) Арбитражният съд се произнася по молбата с определение, което е окончателно и не подлежи на обжалване.
Доказателства
Чл. 37. (1) Всяка страна трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своя иск или възражение.
(2) Страната може да представи писмените доказателства в оригинал или заверено от нея копие. Решаващият орган има право да поиска превод на тези доказателства на друг език, когато това е в интерес на разглеждане на делото. Предоставените от едната страна писмени доказателства се връчват на другата страна своевременно.
(3) Решаващият орган може да приеме определени факти за доказани, ако някоя от страните създаде пречки или осуети, с действие или бездействие, събирането на допуснати доказателства за тях.
(4) В арбитражното производство са допустими писмени и гласни доказателства, назначаване на вещи лица и оглед.
(5) Страните имат право на реплика, в това число и на писмените си пледоарии.
(6) Арбитрите преценяват доказателствата по свое вътрешно убеждение.
Събиране и проверка на доказателства
Чл. 38. (1) Проверка на доказателствата се извършва по ред, установен от Решаващия орган. Той може да възложи тази проверка на един от арбитрите. За проверката на стоки и вещи, както и за оглед, страните се уведомяват своевременно.
(2) Решаващият орган може да изисква от страните да представят и други доказателства, да назначава вещи лица или да изисква от трети лица удостоверения или други намиращи с в тях документи, когато това е необходимо, за да се разкрие истината по делото. За служебно събраните доказателства страните се уведомяват своевременно и им се дава подходящ срок за вземане на становище и представяне на насрещни доказателства.
(3) Решаващият орган може да разпореди на страните да предоставят на вещите лица необходимите сведения или да им осигурят достъп за проверка на документи, стоки или други вещи, когато това е необходимо за изготвяне на заключението. Той може по искане на всяка от страните или по свой начин да задължи вещото лице, след като представи своето заключение, да участва в заседание, за да даде пояснения. По искане на страните могат да се назначават и други вещи лица, за да дадат заключения по спорния въпрос.
(4) За събиране на доказателства в чужбина Решаващият орган може да делегира един от своите членове, като разноските се авансират от страната, поискала събиране на доказателствата.
(5) Свидетели се разпитват, ако бъдат доведени от страната, която ги е посочила и е изяснила какви обстоятелства ще установят.
(6) Решаващият орган или заинтересованата страна, с негово съгласие, може да поиска от компетентния съд в страната или в чужбина да събере някои доказателства, необходими за делото.
Изменение на иска
Чл. 39. Ищецът може да измени предявения иск и без съгласието на ответника. Решаващият състав може да откаже да допусне изменението на иска, ако то би затруднило неоправдано защитата на ответника или своевременното решаване на делото. Тези правила се прилагат и за изменение на насрещния иск.
Участие на трети лица
Чл. 40. Встъпване и привличане на трето лице е допустимо само със съгласие на страните, а при привличане – и със съгласието на лицето, което се привлича. Същото важи и за предявяване на обратен иск срещу привлеченото лице. Привличането е допустимо до изтичане на срока за отговор на исковата молба. Съгласието трябва да бъде писмено. Отлагане на делото и спиране на производството
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО
Чл. 41. (1) Решаващият орган може по свое усмотрение да отложи делото за друго съдебно заседание, ако прецени, че това е наложително за изясняване на фактическата обстановка.
(2) По молба на страните или по негов почин Решаващият орган с определение спира делото или го отлага за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от шест месеца.
(3) Спряното дело се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му.
Протокол
Чл. 42. (1) За арбитражното заседание в тридневен срок се изготвя протокол от назначения секретар под ръководството на председателя на Решаващият орган и се подписва от двамата веднага след изготвянето му.
(2) По молба на страната, с определение на Решаващият орган, протоколът може да бъде поправен или допълнен, ако в него са допуснати грешка или пропуск. За поправката се уведомява другата страна, която може да направи възражения най-късно в следващото заседание, а ако делото е обявено за решаване – най-късно до изтичане на срока за произнасяне.
VI. ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕ ИЛИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
Приложимо право
Чл. 43. (1) Решаващият орган прилага избраното от страните право. Ако те не са уговорили друго, изборът на право се отнася до материалното право, а не и до стълкновителните норми.
(2) Когато изборът на право е недопустим или страните не са избрали приложимо право, Решаващият орган прилага правото, посочен от стълкновителните норми, които той счита за приложими. Ако страните са със седалище, местожителство или обичайно местопребиваване в една и съща държава, нейните стълкновителни норми сочат приложимото право. Когато спорното отношение се урежда от международен договор, прилага се той.
(3) При всички случаи Решаващият състав прилага условията на договора и взема предвид търговските обичаи и добросъвестната търговска практика.
Решение
Чл. 44. (1) Арбитражното производство завършва с постановяване на решение, когато няма пречки делото да се реши по същество.
(2) Решението се постановява не само при признание на иска, но и при отказ от иска. Когато обстоятелствата по делото налагат, по него може да бъде постановено предварително или частично решение.
(3) Решението, което отразява постигнатата между страните спогодба, има сила на обикновено решение.
(4) Когато арбитри по делата са лица извън листите на МАС при АПВ, Председателят на МАС при АПВ назначава комисия от трима арбитри, които проверяват дали постановеният акт, с който приключва арбитражното производство, съответства на формалните изисквания на ЗМТА и Правилника на МАС при АПВ. Комисията е длъжна да се произнесе в писмена форма в тридневен срок от депозирането на акта в Секретариата от страна на Решаващия орган. Решаващият орган е длъжен да се съобрази с предписанията и отстрани указаните му формални недостатъци на акта в тридневен срок от постъпване на предписанията на Комисията в Секретариата. Актът не се вписва в срочната книга до отстраняване на недостатъците.
Постановяване на решение
Чл. 45. (1) След като Решаващият орган намери, че всички обстоятелства, които са свързани със спора, са достатъчно изяснени, той обявява състезанието за приключено и пристъпва към постановяването на решението. Решението трябва да се постанови в срок, не по-късно от тридесет дни след последното заседание.
(2) Решението се взема в закрито заседание с обикновено мнозинство на членовете на Решаващия орган. Председателят гласува последен. Ако не може да се образува мнозинство, решението се постановява от председателя.
(3) Решението трябва да бъде мотивирано, освен ако то възпроизвежда уговорена от страните спогодба.
(4) Решението се изготвя от докладчика и се подписва от председателя и членовете на Решаващия орган. Ако един от арбитрите не може или откаже да подпише арбитражното решение, председателят на Решаващия орган удостоверява това със своя подпис върху решението с посочване на причините.
(5) Арбитърът, който остава на особено мнение, е длъжен да подпише решението незабавно, като обозначи позицията си с инициалите „о.м.“. В седемдневен срок от подписването арбитърът е длъжен да представи в писмен вид особеното си мнение, което се прилага към решението. След изтичане на този срок се счита, че арбитърът се е отказал от особеното си мнение, като в този случай изтичането на срока се удостоверява от председателя на Решаващия орган.
(6) Когато делото се решава от един арбитър, решението се изготвя и подписва от него.
(7) Ако до изтичане на срока за представяне на писмени становища по делото, предоставен на страните от Решаващия орган, се установи, че правото на някоя от страните да бъде изслушана е било нарушено, че тя по независещи от нея причини не е могла да се яви, както и да уведоми Арбитражния съд за тази невъзможност, че делото се нуждае от допълнителни доказателства или пък от изясняване на обстоятелствата, които са от значение за правилното му решаване, Решаващият орган възобновява разглеждането на делото.ж
(8) Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора.ж
(9) По въпросите за нищожността, недопустимостта на решението или ограничаване правото на страните за равно участие в защита на интересите им пред съда, както и за принудителното му изпълнение, се прилагат правилата на Закона за международния търговски арбитраж.
Съдържание на решението
Чл. 46. Решението трябва да съдържа: 1. наименование на МАС; 2. дата и място на постановяване на решението; 3. имената на арбитрите; 4. наименование на страните и другите лица, които участват в делото; 5. делото, предмет на спора и кратко изложение на обстоятелствата по него; 6. диспозитив на решението, с изрично посочване на лицето, срещу което е уважен искът – юридическо или физическо, с всички индивидуализиращи белези съгласно действащата нормативна уредба в България; 7. мотиви на решението; 8. подписи на арбитрите.
Вписване на решението и влизане в сила
Чл. 47. (1) След подписване на решението по реда на чл. 45 то се внася в Секретариата от председателя на Решаващия орган, респ. едноличния арбитър и се вписва в книгата за решения на МАС в негово присъствие, след който момент решението се счита постановено и неоттегляемо.
(2) Книгата за решенията е на разположение на страните и техните представители.
(3) Решението се вписва в срок до 10 дни след изтичане на срока по чл. 45, ал. 1, а в случаите по чл. 45, ал. 5 – при представяне на особеното мнение, респ. удостоверяване липсата на такова от председателя на Решаващия орган след изтичане на седемдневния срок по същата алинея.
(4) Председателят на МАС може при нужда да продължи срока по предходната алинея.
(5) Решението влиза в сила след получаването му страните, а когато не може да бъде връчено на някоя от страните се прилагат правилата, съгласно чл.18 – 20.
Препис от решението
Чл. 48. (1) Препис от решението се изпраща на страните при условията чл.18 – 20.
(2) Ако страните не са уговорили езика, на който ще бъде написано решението, на страната по делото със седалище в чужбина се изпраща за нейна сметка превод на решението, ако тя поиска това.
(3) Ако изготвянето на превода ще се забави, секретарят на съда съобщава на чуждестранната страна по делото извлечение от решението.
(4) Преписите и преводите се заверяват от секретаря на МАС с неговия подпис и печата на МАС.
(5) Преписи от решението се връчват на страните, след като арбитражните разноски бъдат изцяло заплатени на МАС.
Поправки и тълкуване на решението
Чл. 49. (1) Решаващият орган, по искане на всяка от страните или по свой почин, може да поправи решението относно явна фактическа грешка, която е допуснал. За исканата поправка другата страна се уведомява от молителя или от Решаващия орган, ако той действа по свой почин.
(2) Всяка от страните може да поиска от Решаващия орган тълкуване на решението. Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.
(3) По поправката и тълкуването на решението Решаващият орган изслушва страните или им дава възможност да представят в определен от него срок писмените си становища. Той се произнася по поправката и тълкуването в седемдневен срок от искането. Решението по тези въпроси се постановява при спазване разпоредбите на чл. 44 – 46.
(4) Поправката на решението в частта относно арбитражните разноски става с определение при спазване изискванията ал. 1 и 3.
(5) Поправката и тълкуването стават част от решението.
Допълнително решение
Чл. 50. Решаващият орган по искане на страните може да постанови допълнително решение по въпроси, които са били поставени в производството от страните по делото, но по които той не се е произнесъл. Страната, която иска допълването, трябва да уведоми другата страна за направеното от нея искане в седемдневен срок от получаването на решението. Когато искането е основателно, решаващият състав постановява допълнително решение при спазване съответно спазване разпоредбите на чл. 44 – 46.
Изпълнение на решението
Чл. 51. (1) Арбитражното решение или определение, с което се приключва делото, е окончателно и задължително за страните.
(2) Ако с решението или определението не е даден срок за изпълнение, то трябва да бъде изпълнено незабавно.
(3) Арбитражното решение подлежи на принудително изпълнение по реда на ЗМТА и на ГПК.
Завършване на производството с определение
Чл. 52. (1) Ако по делото не може да се постанови решение, арбитражното производство се прекратява с определение, за което се прилагат правилата на чл. 45 и 46.
(2) Определението за прекратяване на производството се постановява: 1. при оттегляне на исковата молба на ищеца; 2. при спогодба между страните, когато не е поискано обличането й във вид на арбитражно решение; 3. при липса на предпоставки, необходими за разглеждане и решаване на делото по същество, а така също, когато поради бездействие на ищеца делото остане без движение в течение на шест месеца.
(3) Ако решаващият орган още не е образуван по установения ред, определението за прекратяване на арбитражното производство се постановява от Председателя на МАС.
Съхраняване на делата и решенията
Чл. 53. Секретариатът на МАС съхранява приключените дела в течение на десет години от обявяване на решенията и определенията по тях. След изтичане на този срок делата се унищожават с изключение на решенията и мотивите към тях, както и на сключените спогодби, които се пазят завинаги.
VII. ПРАВИЛА ЗА АРБИТАЖ „AD HOC”
Чл.54.(1) Международният арбитражният съд при Алианс за правно взаимодействие предоставя на подпомагания от него арбитраж „ad hoc” съдействие за учредяването му и пълна административна помощ и обслужване, включващи:
1. Изпращане на кореспонденцията на страните и арбитрите във връзка с арбитражното производство, освен тази, която те изпращат пряко;
2. Съставяне на протоколи за заседанията по делата;
3. Превод при разглеждане на делата;
4. Осигуряване на помещения за разглеждане на делата и съвещанията на арбитрите;
5. Вземане участие в установяване датата и мястото на разглеждане на делата и съвещанията, както и уведомяване на заинтересованите лица за тези дати;
6. Други съдействия, посочени в следващите членове, или считани от арбитража „ad hoc” като необходими за правилното провеждане на производството.
(2) Функциите, споменати по-горе ще бъдат извършвани от Международният арбитражният съд при Алианс за правно взаимодействие в съгласие с председателя на арбитража „ad hoc” или с единствения арбитър.
(3) За да улесни избора на арбитри, арбитража „ad hoc” ползва листата с арбитри на Международният арбитражният съд при Алианс за правно взаимодействие.
Чл.55 (1) Седалището на арбитража „ad hoc” е в гр.София, ул.”Съборна”№ 5, ет.3.
(2) Страните могат да уговарят процедурата за образуване на арбитраж „ad hoc”, за отвеждане на арбитрите и за разглеждане на делото. Уговарянето може да стане и чрез препращане към правилника на посочената от страните арбитражна институция.
(3) При липса на уговорени от страните правила за арбитража „ad hoc” ще се прилага Правилникът на Международният арбитражният съд при Алианс за правно взаимодействие, включително в частта за разноските по делото.
VIII. ТАКСИ, РАЗНОСКИ И КАРТОТЕКА
Арбитражни такси и разноски
Чл. 56. (1) Изчисляването и разпределението на арбитражните такси и покриване разходите на МАС става в съответствие с Тарифата за арбитражните такси и разноските по делата, разглеждани от МАС при АПВ.
(2) Секретарят на МАС или решаващият орган указват на страната, която иска да бъдат събирани доказателствата, да внесе депозит за разноски за събиране на исканите доказателства.
(3) Действия, за които не е внесен депозит, не се извършват.
(4) Възнагражденията на преводачите, секретар-протоколиста и вещите лица, както и техните командировъчни пари, когато се налагат командировки се определят от решаващият орган.
Картотека
Чл. 57. (1) Секретариатът на МАС, по указания на Председателя на МАС, води картотека на решенията, в която се вписват извадки от мотивите на решенията, които имат принципно значение.
(2) Картотеката е достъпна за всички интересуващи се. От нея могат да се издават преписи срещу заплащане на такса.
ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Арбитражните споразумения, сключени преди влизане в сила на този Правилник и измененията му, се считат, че насочват към него.